Областна администрация Добрич

Природогеографска характеристика

Територията на област Добрич попада в най - северната геоморфоложка област на България - Дунавската хълмиста равнина, като заема източната й част. Въз основа на морфоструктурната и морфоскулптурната си характеристика тази част се определя като източна (Провадийско - Лудогорско - Добруджанска) висока и платовидна подобласт (според районирането на Попов).

Морфографски тази подобласт се разделя от север на юг на няколко части. Област Добрич попада на територията на Лудогорско - Добруджанските льосови плата, като покрива изцяло Добруджанското и частично Лудогорското плато.

Височината на разглежданата територия постепенно нараства от изток на запад вследствие на сводово диференцирано ентрогенно издигане на тази част на Дунавската равнина.

Най - голяма височина територията достига в югозападната си част.

Лудогорското плато влиза в границите на разглежданата територия с по - ниските си части - до 250 метра и има наклон на север и североизток. В тази посока се развиват и горните и средни течения на реките Крапец и Суха и техните притоци. Долините на тези реки плитко се всичат в Лудогорското плато, а между тях се разстилат плоски и широки междудолинни ридове.

Като непосредствено североизточно продължение на Лудогорското плато се явява Добруджанското. В югозападната си част то достига до 350 м над морското равнище. В морфологията на Добруджанското плато ясно е изразен вододелът, започващ северно от с. Росица на 220 м височина и с. Стожер - 350 м. Източно от този вододел платото получава лек наклон на изток и североизток, като слабо е разчленено от асиметрично разположени долини на суходолията, насочени към Черно море. Западната част на платото е по - силно разчленена от източната.

Общо взето Черноморска Добруджа е най - равната част на Дунавската равнина.

На изток Добруджанското плато завършва със стръмен и висок бряг като на север височината му постепенно намалява, за да достигне при с. Дуранкулак до 7 - 8 м.

Поради активните съвременни абразионни процеси при клифовия характер на Добруджанското крайбрежие и широкото разпространение на свлачищата терасите по черноморския бряг са слабо запазени. В замяна на това Добруджанския бряг притежава твърде голямо разнообразие на земеповърхностните форми, като най - характерни са плажовите лагуни, брегови откоси, свлачища, висящи долини и др.

От нос Сиври борун започва плажова ивица, покрита предимно с дребнозърнест пясък и продължава без прекъсване до нос Шабленски.

Под действието на ветровете по нея са се образували пясъчни валове и дюни, достигащи понякога до 2 - 3 м височина. Ширината на плажовата ивица не е голяма. Единствено по - широка е ивицата, която отделя от морето езерата Езерецко, Шабленско и Шабленска тузла.

Югоизточно от Шабленската тузла, на 1 км от с. Тюленово плажовата ивица отстъпва място на отвесните скалисти склонове на нос Калиакра, като западно от него се появява отново и достига до устието на р. Батова.

Карстовия характер на територията обуславя наличието на суфозия по бреговите склонове. Под нейното действие по цялото Добруджанско крайбрежие се развиват свлачищни процеси. Поради малкия наклон те са бавни, но на места достигат доста големи размери.

По - големи свлачища се намират източно и западно от Балчик, северно от нос Шабла. Върху свлачище е построен град Балчик, поради което повечето сгради се напукват и рушат.

Възрастта на свлачищата е различна. Най - старите са обрасли с дървесна растителност, по - младите - с тревна, а съвременните са със свежа повърхност на откоса. Съвременни са свлачищата край нос Шабла.

Резултат от свлачищните процеси се явяват и висящите долини, най - типични от които са тези, разположени между Балчик и с. Топола.

Особено характерни са разположените в свлачищата край морския бряг или край плажовете, няколко малки солени езерца - Тузли - Балчишка, Шабленска, Тауклиман, дъното, на които е застлано с лечебна кал.

Езерата Дуранкулашко, Езерецко и Шабленското са типични лиманни езера.

Релеф

По характера на релефа районът е равнинен, слабо вълнообразен, нарязан от дълбоки суходолия. Територията на областта обхваща източната част на най-северната геоморфоложка област на страната-Дунавската хълмиста равнина. Заема част от източната висока и платовидна подобласт - Провадийско Лудогорско - Добруджанската. Отличителното за нея е низинен и хълмисто-платовиден релеф. Поделя се на три части. Източната част на Дунавската равнина попада в обсега на Лудогорието и Добруджа. Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна подобласт съвпада с темето на Северобългарския плосък свод. В тази част релефът придобива хълмисто-платовиден характер с максимална височина 500 м. Много характерни за по - голямата част от региона са ниските плата с височина от 150-200 м, развити в областта на стъпалното пропадане към Варненското структурно понижение. Лудогорското плато тук е с надморска височина 250 - 300 м и е наклонено на север и североизток, в която посока са развити горните и средни течения на реките Караман дере и Суха река. Като продължение на Лудогорието се явява Добруджанското плато. При него ясно се очертава вододелът, който започва от с. Росица с надморска височина 220 м и завършва южно от Стожер с височина 850 м. Източната част на Добруджанското плато е наклонена на изток - североизток. Западната е по - разчленена. В нея са врязани долините на Суха река и притоците й. Съществуващите притоци на река Дунав са с непостоянен отток като протичат във врязани каньоновидни долини, със сухи дерета и плоски вододели. От своя страна Дунавската хълмиста равнина представлява най - северната голяма морфографска област от разнообразния релеф в България. Тя е развита върху Мизийската надстроечна платформа, с по-слаби разчленения на релефа. От гледище на количествената оценка на преобладаващите морфографски особености на релефа, районът спада към равнинно-хълмистия тип релеф.

Геоложки и почвени проучвания

В тектонско отношение разглежданата територия се отнася към източния склон Северобългарското издигане - една от крупните позитивни структури на Мизийската платформа, изразена по всички формации.

Територията, включена в границите на област Добрич, на повърхността се изгражда от седиментите на долна креда, еоцена, миоцена и кватернера.

Девонът е най - старата разкрита формация. Долният девон е развит предимно с теригенен фациес. Преминаващият профил е представен от тъмни до черни аргилити, плътни, здрави, с тънки прослойки от алевролити и глинести варовици. Средният девон е представен от мощен халогеннокарбонатен комплекс. В основата му залягат тъмни глинестиваровици и доломити с включения и прожилки от анхидрит. Горният девон е свързан с постепенен преход със средния. Изгражда се също от карбонатни скали - разнокристални варовици с редки прослойки от доломити.

Необходимо е да се отбележи, че карбонатните наслаги на горния и средния девон като правило се характеризират с повишена битуминозност. Тези обстоятелства, наред с добрите резервоарни качества на седиментите, а така също и редица други предпоставки от фациален и хидрогеоложки характер, определено сочат възможността от намирането на промишлени натрупвания от нефт и газ в утайките на горния и среден девон.

Мощността на девона е от порядъка на 2500 - 3000 м.

Карбонски седименти засега са установени в Югоизточна Добруджа и северния склон на Севернобългарското издигане. Представени са от два типа фации - континентални (параличен тип) и морски. В така посочения район разрезът на карбона се изгражда изключително от пясъчници и аргилити, с прослойки от конгломерати, имащи подчинено значение, и с прослойки от въглища в горната част на формацията.

Мощността на карбона превишава 2000 м.

Седиментацията на пермските утайки е протичала при континентален режим, в условията на сравнително различен релеф, което е предопределило и техния литоложки облик - пясъчници, аленролити, аргилити и конгломерати.

Мощността на перма се изменя в широки граници, тъй като в различните райони се наблюдава различен по пълнота разрез, като на места пермът изобщо отсъства.

Триасът е представен от трите си отдела: долен, среден и горен.

В основата на профила на долния триас залягат пясъчници разнозърнести, белезникави до розовочервеникави, с редки прослойки от дребнокъсови конгломерати и гравелити.

Средният триас е е разкрит в най - източната част на територията. Представен е от доломити и варовици.

Мощността на карбонатната задруга е от порядъка на 250 - 300 м.

Горният триас, който е установен само в източната част на територията, е развит в своеобразен песъкливо - карбонатен фациес. Това е една мощна серия от пъстроцветни аргилити, пясъчници и варовици, незакономерно редуващи се помежду си.

Варовиците са също пъстроцветно, неравномерно глинести, слабо доломитизирани. Пясъчниците са сиви, червеникави, предимно кварцови, неравномерно зърнести.

Дебелината на пъстроцветната серия достига до 2000 м.

Юрската система е представена от двата си отдела - догер и малм, имащи повсеместно разпространение. Долна юра не е установена.

Догерът е изграден от морски песъчливо - глинести отложения - алевролити, пясъчници и аргилити. Отложенията са тъмно оцветени, богати на органично вещество. Дебелината на догера се изменя от изток на запад от няколко метра до 130 - 160 м.

Малмът е представен от варовици и доломити, които по своята литоложка характеристика не се отличават от горезалягащите валанжски карбонатни наслаги.

Долната креда е представена от наслагите на валанжа, хотрива, барема и апта. Валанжът е развит изключително е карбонатен фациес - варовици, доломитизирани варовици и доломити. Характерен белег за варовиците е тяхната напуканост и кавернозност (особено в доломитизираните варовици). Доломитите са със зърнеста структура, неравномерно силно кавернозни.

Въз основа на намерената фауна горната креда се поделя на ценоман, сенон и дан. Дебелината на ценомана е 7 - 15 м. Сенонът е значително по - широко разпростарнен. Представя се изключително от варовици. Общата мощност на горната креда е от порядъка на 40 - 70 м.

Еоценът на повърхността е представен от средния си етаж - лютеса. Мощността на посочената теригенна серия е около 25 - 40 м.

Мощността на олигоцена също се изменя в широки граници от 0 до 450 м.

Миоценът на повърхността е представен най - вече с горната си част - сармата. Средният миоцен (застъпен с карагана и конка) има много слабо разпространение, а долномиоценски седименти не са установени. Дебелината на средния миоцен достига до 20 м.

Сарматът е твърде широко разпространена формация в разглежданата територия. Въз основа на богата фауна той се поделя на долен, среден и горен. Кватернер

Кватернерът се поделя на плеистоцен и холоцен. Плеистоценът е представен от различно дебели чакъли, над които следват червенкави песъчливи глини и льос. Льосът е най - разпространената формация в западна Добруджа. Представлява светло до жълтокафява скала, малко карбонати, фини слюдени люспести и фелдшпатови зърна. Дебелината му е от порядъка на 30 - 40 м като в южните области те намаляват и льосовата покривка се разкъсва.

Холоценът е представен от алувиални и по - рядко делувиални утайки. Алувият се изгражда от разнокъсови чакъли, над които се разполагат по - фини глинесто - песъчливи наноси.

В източна Добруджа кватернерът, който нашироко покрива сарматските седименти, се представя от глини льосовидни, слабо песъчливи, на места варовити. Наблюдават се и прослойки от сивожълтеникав финопесъчлив льос. Дебелината на кватернера тук достига до 25 м.миоценски морски и бракични седименти Miocene marine and brackish sediments еолични образувания (льос) eolian sediments (loess)

По отношение на сеизмичността, областта се характеризира с интензивност от VII до IX степен.
         

Хидрогеоложки условия

Областта се характеризира с най - малка гъстота на речната мрежа, обусловена от полския релеф, голямата инфилтрационна способност на скалите и сравнително малкото валежи. Река Батова се отличава със сравнително постоянен дебит, което е свързано с подхранването й от подземни води (сарматския водоносен хоризонт) и само при проливни дъждове се увеличава. Останалите реки са нискодебитни, имат малка дължина и често губят водите си, частично или изцяло в карбонатните скали, по които текат. Основно значение във водния баланс на североизточна България и конкретно на област Добрич имат водите на три хоризонта: сарматски, аптския и валанжския. В района на гр. Балчик местно значение имат сероводородните води на средния еоцен. Водите в кватернера са много малко в тази площ и нямат регионално значение.